Комитетът "Народен сговор" (НС) е създаден на 14 октомври 1921г. като "обществено-политическа и културна организация" с елитарен характер (която по замисъла си трябва да включва между 18 и 30 членове общо), по инициатива и с участието на видни представители на Обединената народнопрогресивна партия (Атанас Буров, Георги Губиделников), Я. Стоенчев от Демократическата партия, няколко към момента безпартийни интелектуалци-професорите Александър Цанков, Тодор Кулев, Димитър Мишайков, група елитни представители на офицерството, като генералите В. Лазаров и Иван Луков, подполковник Кимон Георгиев, майор Никола Рачев, значителна част от които свързани с банковия, промишления и търговския капитал. За председател е избран бившият дипломат Александър Греков. След неговото убийство поста му заема проф. Александър Цанков.
Народният сговор се обявява за силна и авторитарна власт, за премахване на партизанството от обществения и политическия живот, за преодоляване на бюрократизма в администрацията, съкращаване на излишните административни служби, въвеждане на образователен и служебен ценз за чиновниците. Важен акцент в програмата на НС се поставя върху свеждане до минимум на конфликтите между труда и капитала, преодоляване на безработицата, държавно покровителство над труда, поощрение, но и ограничение на действията на капитала, "когато той служи на егоистични цели и като средство за експлоатация на труда". Сговорът е определено антикомунистически и антиболшевишки, както и антиземеделски ориентиран.
Формацията проявява завидна активност в организационно отношение. Изгражда свои клонове във Враца, Дупница, Сливен, Стара Загора, Кюстендил, Русе, Варна, Търново, Плевен, Лом, Пловдив. Този процес не нарушава елитарния характер на НС, който брои към 9 юни 1923г. едва 48 членове. Същевременно тя се превръща в един от основните центрове на съпротива срещу земеделския режим и генерира идеята за насилственото му сваляне. Прякото участие на негови членове в приготовленията на Военния съюз за преврат, както и тесните му връзки с опозиционни на земеделското правителство политически среди и стопански и финансови кръгове, го превръщат през втората половина на 1922г. в първостепенен фактор в политическото развитие.
Инициаторите на НС още при образуването му полагат основи на свой солиден печатен орган. През октомври 1921г. е създадено АД "Стопанско развитие", а на 10 април 1922г. започва да излиза и органът на НС - в. "Слово".
През юни 1923г. НС се обединява с Български народен съюз "Кубрат", като същевременно полага изключителни двумесечни усилия да се превърне в политическа партия. На 10 август 1923г. той влиза в новата политическа партийна формация Демократически сговор и престава да съществува.
В българското политическо пространство НС въвежда изразено разбирането за сближаване и преодоляване на конфликтите и различията между труда и капитала, за активната роля на държавата в стопанската и социалната сфера. В ред свои пунктове сговористката програма има изразени модернизационни акценти. От НС и неговия орган в. "Слово" започват или развиват кариерата си изтъкнати представители на десния политически поток, които в една или друга степен генерират иновационни идеи в дясното пространство, като проф. Александър Цанков, К. Георгиев, Тодор Кожухаров и др.
(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009г., с. 41)
Няма коментари:
Публикуване на коментар