Народен сговор - НС

Комитетът "Народен сговор" (НС) е създаден на 14 октомври 1921г. като "обществено-политическа и културна организация" с елитарен характер (която по замисъла си трябва да включва  между 18 и 30 членове общо), по инициатива и с участието на видни представители на Обединената народнопрогресивна партия (Атанас Буров, Георги Губиделников), Я. Стоенчев от Демократическата партия, няколко към момента безпартийни интелектуалци-професорите Александър Цанков, Тодор Кулев, Димитър Мишайков, група елитни представители на офицерството, като генералите В. Лазаров и Иван Луков, подполковник Кимон Георгиев, майор Никола Рачев, значителна част от които свързани с банковия, промишления и търговския капитал. За председател е избран бившият дипломат Александър Греков. След неговото убийство поста му заема проф. Александър Цанков.

Народният сговор се обявява за силна и авторитарна власт, за премахване на партизанството от обществения и политическия живот, за преодоляване на бюрократизма в администрацията, съкращаване на излишните административни служби, въвеждане на образователен и служебен ценз за чиновниците. Важен акцент в програмата на НС се поставя върху свеждане до минимум на конфликтите между труда и капитала, преодоляване на безработицата, държавно покровителство над труда, поощрение, но и ограничение на действията на капитала, "когато той служи на егоистични цели и като средство за експлоатация на труда". Сговорът е определено антикомунистически и антиболшевишки, както и антиземеделски ориентиран.

Формацията проявява завидна активност в организационно отношение. Изгражда свои клонове във Враца, Дупница, Сливен, Стара Загора, Кюстендил, Русе, Варна, Търново, Плевен, Лом, Пловдив. Този процес не нарушава елитарния характер на НС, който брои към 9 юни 1923г. едва 48 членове. Същевременно тя се превръща в един от основните центрове на съпротива срещу земеделския режим и генерира идеята за насилственото му сваляне. Прякото участие на негови членове в приготовленията на Военния съюз за преврат, както и тесните му връзки с опозиционни на земеделското правителство политически среди и стопански и финансови кръгове, го превръщат през втората половина на 1922г. в първостепенен фактор в политическото развитие.

Инициаторите на НС още при образуването му полагат основи на свой солиден печатен орган. През октомври 1921г. е създадено АД "Стопанско развитие", а на 10 април 1922г. започва да излиза и органът на НС - в. "Слово".

През юни 1923г. НС се обединява с Български народен съюз "Кубрат", като същевременно полага изключителни двумесечни усилия да се превърне в политическа партия. На 10 август 1923г. той влиза в новата политическа партийна формация Демократически сговор и престава да съществува.

В българското политическо пространство НС въвежда изразено разбирането за сближаване и преодоляване на конфликтите и различията между труда и капитала, за активната роля на държавата в стопанската и социалната сфера. В ред свои пунктове сговористката програма има изразени модернизационни акценти. От НС и неговия орган в. "Слово" започват или развиват кариерата си изтъкнати представители на десния политически поток, които в една или друга степен генерират иновационни идеи в дясното пространство, като проф. Александър Цанков, К. Георгиев, Тодор Кожухаров и др.

(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009г., с. 41)

Български народен съюз (БНС)

Българският народен съюз (БНС) е създаден още през март 1912г. с просветно - пропагандни цели в съдействие на всестранното развитие на страната. Пред обществото излиза с манифести и позив, бубликува и свои програмни постановки. 

В годините на Първата световна война има спорадични прояви. Възобновява дейността си в 1922г. Поставя си за задача да се превърне в "здрава и силна общонародна организация", като организира ("групира в една мощна организация") всички обществени среди и корпорации (организирани тела) под своето върховенство. Застъпва се за промени в конституцията, привличане на народа към управлението, обявява се против реакцията и против революционните стремежи на крайните елементи.

През 1922г. се излъчва ново ръководно тяло (Централен комитет), тъй като повечето от участниците в избраното през 1912г. ръководство са вече покойници. В него близо половината членове са запасни офицери (двама генерали, четирима полковници и пр.). За председател е избран запасният генерал Васил Кутинчев, за подпредседател запасният генерал Велизар Лазаров. Особено активна роля във формация играе Георги Ив. Фичев, който фактически разработва нейните текстове и организира печатната й пропаганда. 

През май 1922г. БНС организира събрание против мирния договор. Скоро след това дейността му замира. В 1936 - 1938г. Фичев прави опит да напомни за Съюза чрез сп. "Ново слово", което се легитимира като органа на БНС.

(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът - напред". С., 2009г., с. 41) 

Общограждански комитет "Обединение" - ОГКО

Общогражданският комитет "Обединение" е създаден в началото на 1919г. като "надпартийна и непартийна" организация, с цел да обедини и канализира общественото мнение, да обедини политическите и имотните елити в кризисната ситуация в навечерието на подписване на мирния договор и в условията на заплаха за политическото статукво от страна на левите сили (комунистите) и на международни революционни влияния (на болшевизма).

Предвижда се в състава й да се включат по двама представители на съществуващите в столицата дружества и обществени организации, общо 100 души. Реално обединява усилията на около 60 души, сред които бивши магистрати, запасни военни (трима генерали), търговци, второстепенни дейци на либералските партии. Сред тях изпъкват запасният генерал Христо Чаракчиев, индустриалецът Стефан Пипев, Георги Ив. Фичев от т. нар. Български националистически блок (Български народен съюз). Председател на избрания на 25 март 1919г. Изпълнителен комитет е Харалампи Карастоянов, бивш столичен кмет, член на Народната партия. 

ОГКО се активизира около общинските и парламентарните (за XVIII и XIX ОНС) избори през 1919 и 1920г., в навечерието на подписването на мирния договор, а през юли 1919г. подема кампания за подпомагане на българските военнопленници; изработва и предложения до управляващите по проектоклаузи на мирния договор. Апелира и за сливане на партиите. ОГКО не успява да привлече ярки политически фигури, не изработва ясни програмни документи, не създава своя периодика и изчезва от политическата сцена в късната пролет на 1920г. С някои свои идеи и действия организацията може да се счита за предтеча на Народния сговор.

(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът - напред", С., 2009г., с. 40-41)

Институт за защита на българските интереси - ИЗБИ

Създаден на 10 февруари 1918г. като организация за формиране и направляване на общественото мнение чрез лекции и собствени издания в защита на икономическите интереси и стопанската независимост на страната, борба с корупцията в политическия и стопанския живот, изграждане обща позиция по върховете на българското общество по въпроси с общонационално значение. Между 12-те учредители на ИЗБИ преобладават лица от средите на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (ДСГОП), представител на великата масонска ложа (ВЛБ) на България, както и на банковите и застрахователни среди.

За негов председател е избран директора на ДСГОП ген. Александър Протогеров. В ръководството влизат политици, промишленици и свободни зидари като проф. Александър Цанков, който разработва основните идеи на института, Янко Стоенчев, Янаки Моллов, подп. Коста Николов, кап. Тодор Радев, Петър Петрович, преобладаващо свързани със стопански и финансови институции. Институтът не осъществява нищо от програмата си. Дейността му отзвучава около поражението на страната в Първата световна война.

(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът - напред", С., 2009г., с. 40)