Общогражданският комитет "Обединение" е създаден в началото на 1919г. като "надпартийна и непартийна" организация, с цел да обедини и канализира общественото мнение, да обедини политическите и имотните елити в кризисната ситуация в навечерието на подписване на мирния договор и в условията на заплаха за политическото статукво от страна на левите сили (комунистите) и на международни революционни влияния (на болшевизма).
Предвижда се в състава й да се включат по двама представители на съществуващите в столицата дружества и обществени организации, общо 100 души. Реално обединява усилията на около 60 души, сред които бивши магистрати, запасни военни (трима генерали), търговци, второстепенни дейци на либералските партии. Сред тях изпъкват запасният генерал Христо Чаракчиев, индустриалецът Стефан Пипев, Георги Ив. Фичев от т. нар. Български националистически блок (Български народен съюз). Председател на избрания на 25 март 1919г. Изпълнителен комитет е Харалампи Карастоянов, бивш столичен кмет, член на Народната партия.
ОГКО се активизира около общинските и парламентарните (за XVIII и XIX ОНС) избори през 1919 и 1920г., в навечерието на подписването на мирния договор, а през юли 1919г. подема кампания за подпомагане на българските военнопленници; изработва и предложения до управляващите по проектоклаузи на мирния договор. Апелира и за сливане на партиите. ОГКО не успява да привлече ярки политически фигури, не изработва ясни програмни документи, не създава своя периодика и изчезва от политическата сцена в късната пролет на 1920г. С някои свои идеи и действия организацията може да се счита за предтеча на Народния сговор.
(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът - напред", С., 2009г., с. 40-41)
Няма коментари:
Публикуване на коментар